„К НЕРАСПУСТИВШЕЙСЯ РОЗЕ”
Ефим Петрович Зайцевский (~1799-1860 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ НЕРАЗЦЪФНАЛАТА РОЗА
Фрагмент
Чия ли дързост ще посмее
да гали девствения цвят?
Непреходна любов лелее
мигът на весел цветен свят.
Ударения
КЪМ НЕРАЗЦЪФНАЛАТА РОЗА
Чия́ ли дъ́рзост ште посме́е
да га́ли де́вствения цвя́т?
Непре́ходна любо́в леле́е
мигъ́т на ве́сел цве́тен свя́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ефим Зайцевский
К НЕРАСПУСТИВШЕЙСЯ РОЗЕ
Фрагмент
Чья дерзкая рука посмеет
Коснуться девственных листов?
Сама любовь тебя лелеет
В веселой области цветов.
1830 г.
---------------
Руският поет Ефим Зайцевски (Ефим Петрович Зайцевский) е роден през 1799 г. (по други източници през 1800 г. или 1801 г.). Завършил е морско училище в гр. Николаев. Участвал е като морски офицер в Руско-турската война от 1828-1829 г., работил е в Министерството на външните работи на Русия, бил е на дипломатически мисии в Сицилия (1851-1853 г.) и в Неапол (от 1853 г.). Първите си стихове публикува през 1816 г. в сп. „Славянин”. Пише предимно елегически стихотворения. Публикува свои творби и преводна поезия в списания и алманаси като „Новости литературы”, „Сын Отечества”, „Полярная звезда”, „Невский альманах”, „Северные цветы”, „Литературная газета”, „Телескоп”, „Весенние цветы”, „Маяк”, „Новоселье” и др. Умира в края на 1860 г. в Неапол.